За Пластмасата

Какво се случва с пластмасовите бутилки след рециклиране?

  • Пластмасовите бутилки са изработени от PET (полиетилен терефталат). По-малко от половината от тях се рециклират.

  • Тези, които стигат до инсталациите са рециклират само веднъж или два пъти.

  • В голямата си част, бутилките не са годни да се превърнат в нови такива. Те се преработват до полиестерни влакна, от киото се произвеждат дрехи, килими и други ппродукти.

  • Дрехите от изкуствени материи, които носим, при пране изпускат влакна микропластмаса и замърсяват водите.

Пластмасата в река Дунав. Знаете ли колко е?

  • Река Дунав трнспортира около 1500 тона пластмаса в Черно Море всяка година.

  • Това се разнява на близо 4,2 тона пластмаса, които ежедневно се вливат в морето само от Дунав.

  • Масата на пластмасата е по-голяма от тази на ларвите на рибите в реката.

  • Дунав е най-международният речен басейн в света. Обхваща около 18 държави и над 80млн. души в течение на 2800-те си километра от Шварцвалд, Германия до Черно Море.

5 начини да намалим микровлакната в прането си.

  • Избягвайте изкуствени материи като акрил и полиестер.

  • Използвайте пълния капацитет на пералнята си.

  • Избирайте по-кратки програми.

  • Перете на по-ниски градуси.

  • Използвайте течни перилни препарати.

Как пластмасата стига до нашата чиния?

  • Под влиянието на вятър слънце и вода, пластмасата се разпада до малки частици микропластмаса.

  • Малките риби и други морски обитатели не различават микропластмасата от планктон и я изяждат.

  • Големите риби се хранят с по-малките.

  • Ние консумираме риба...и пластмасата в нея.

Защо пластмасата е вредна?

  • Изпуска вредни токсини във водата.

  • Достига до нашата чиния по хранителната верига.

  • Не се разгражда със стотици години.

  • Убива животни.

  • Производстеният и процес е източник на емисии от парникови газове.

ОЩЕ ИНТЕРЕСНИ ФАКТИ ЗА

ПЛАСТМАСАТА

Годишно се произвежда ~400 млн. тона пластмаса в световен мащаб, а продуктите за еднократна употреба са с най-голям дял и съставляват 1/3 от общото производство. 

Очевидно е, че рециклиращите системи не успяват да се справят с този обем – едва 10% от произведената пластмаса досега е била рециклирана, a 40% от всички произведени пластмасови продукти се превръщат в отпадък след по-малко от месец експлоатация. 

Към момента се предполага, че на морското дъно има ~150 млн. т пластмаса. Това число е на път единствено да се увеличава. Изчисленията показват, че до 2025 г ще произвеждаме 600 млн. т. годишно, а до 2050 г се очаква пластмасата в океана да тежи повече от морските обитатели.

Източници

Plastic Atlas 2019

The New Plastic Economy – Rethinking The Future of Plastics

Пластмасата се разпада под влиянието на слънчева светлина. Този процес е един от основните източници на микропластмаса в океаните. Микропластмасата по същество представлява миниатюрни парчета пластмаса (до 5 мм) и е огромен проблем за морския свят. Животните не различават микропластмасата от храната си и поглъщат малките парчета пластмаса, а това може да има фатални последици за тях. 

Микропластмасата бива първична и вторична – първичната се произвежда изначало като такава. На практика, това са влакна от синтетични материи, микрогранули в козметиката, частици от триенето на гуми и други. За разлика от вторичната микропластмаса, която се получава при разпадането на по-големи пластмасови обекти, първичната е създадена изначало като такава и се изпуска в природата директно, понеже пречиствателните станции няма как да уловят миниатюрните парченца.

Източник:

https://www.researchgate.net/

Едва 14% от всички опаковки за еднократна употреба стигат до рециклиране. Останалата част се изхвърля в бунище, изгаря се или се превръща в боклук, който замърсява природата ни. Това разхищение се оценява между 80 и 120 милиарда долара на година. Сама по себе си тази статистика дава ясна индикация за изначален проблем в дизайна на пластмасата за еднократна употреба. Произвеждаме продукти, които са предназначени да бъдат използвани за минути, а тровят планетата ни със стотици години.

Източници:

101 Ways To Go Zero Waste – Kathryn Kellogg

Ellen MacArthur Foundation – New Plastic Economy https://www.newplasticseconomy.org/

Проучване анализира вече отворената за публично използване база данни – „Deep-sea Debris Database“, където има акумулирана информация от 5010 дълбочинни изследвания. Резултатите показват, че пластмасата за еднократна употреба се намира дори и в най-дълбоките точки на Земята. 

Пластмасата е най-често срещаният материал от всички открити останки в океана от проучването (33%). 89% от откритите пластмасови отпадъци са генерирани от продукти за еднократна употреба, а на дълбочина  > 6000 м този процент дори се увеличава до 92%. 

Всички проведени проучвания, които изследват дълбините на океаните ( > 100 м) консистентно показват, че пластмасата е най-често срещаният отпадъчен материал. 

Източници:

Human footprint in the abyss: 30 year records of deep-sea plastic debris

Deep-sea Debris Database