📦 Безплатна доставка за поръчки над 80 лв. • Промо доставка до Спиди автомати от 3.50 лв.
📦 Безплатна доставка за поръчки над 80 лв. • Промо доставка до Спиди автомати от 3.50 лв.
📦 Безплатна доставка за поръчки над 80 лв. • Промо доставка до Спиди автомати от 3.50 лв.
📦 Безплатна доставка за поръчки над 80 лв. • Промо доставка до Спиди автомати от 3.50 лв.
Често разговаряме с различни хора по най-разнообразни теми – за пластмасата, пластмасовите боклуци, боклуците от пластмаса, пластмасата в моретата и всякаква друга нейна форма. От всички разговори разбрахме, че има объркващи и спорни теми. Решихме да съберем 5 от най-разпространените заблуди за пластмасата, които чуваме наоколо.
„Какъв е проблемът, аз изхвърлям разделно“.
Истината е, че по-малко от 10% от цялата пластмаса, произведена някога, е била рециклирана. Съвременните системи за рециклиране не могат да се справят с огромните количества, които се произвеждат в света.
Интересен феномен, който се проявява при рециклирането, е т. нар. парадокс на Джевонс. Според него с технологичния напредък се увеличава ефективността на използване на ресурсите, но и тяхната консумация. Тоест, създава се едно лъжливо усещане, че рециклирането е работещо решение. Но всъщност започваме да потребяваме и изхвърляме повече, а това задълбочава проблема.
Разбира се, не казваме, че в рециклирането няма смисъл и трябва да спрем да изхвърляме разделно. Но най-ефективно би било да ограничим максимално еднократната употреба на пластмаса, а ако не можем да я избегнем, да я изпратим за рециклиране.
Почти невъзможно е да намерим място на Земята без замърсяване с пластмаса. Има я на Еверест, има я в Марианската падина, на всички континенти, във всички океани. Това е глобален, а не локален проблем. Въпреки, че често Азия е споменавана като най-големия виновник, е важно да не опростяваме толкова сложен и многоаспектен проблем.
Нека вземем предвид производството на пластмаса. Китай е най-големият производител, но малко хора знаят, че Европа е втора по този показател. Освен това, огромна част от производството на Западния свят е изнесено в Китай и други азиатски страни.
Другият важен момент е генерирането на отпадъци. Азия отново заема почетното първо място. В същото време Европа и Америка изнасят огромни количества отпадъци, които се обработват в Азия. Заради огромните обеми и влошеното качество, през 2018 година Китай беше първата страна, която забрани вноса на чужд отпадък. Това доведе до световен хаос и абсолютно засипване със “Западен” боклук в държави като Виетнам, Индонезия и Тайланд. Забрани и ограничения на вноса наложиха и други страни. Стигна се и до там, че Малайзия върна кораби с боклуци обратно към първоизточниците им. Представете си тонове отпадъци, които се транспортират напред-назад в океаните, само защото вече няма място за тях.
Картината по-близо до нас: Европа бълва между 150 и 500 хил. тона пластмаса всяка година в европейските морета. Средиземно море е един от най-замърсените водни басейни в света, там е 7% от световната микропластмаса.
Според австрийвско проучване, река Дунав транспортира около 1500 тона пластмаса годишно, а всички знаем къде отива всичкият този боклук. Да, в Черно Море се вливат приблизително 4.2 тона отпадъци всеки ден.
Всичко това ни кара да вярваме в две неща. Проблем има не само в Азия, около нас има достатъчно замърсяване, за което трябва да се погрижим. Всички сме част от световния проблем и трябва да действаме заедно и отговорно.
Не е и необходимо. Пластмасата има незаменими свойства. Издръжлива и лека е, не се поддава на корозия като металите, приема лесно различни форми, изолира добре. Това я прави широкоизползван материал в много индустрии – авио- и автомобилостроене, производство на електроуреди и медицина.
Не всичко пластмасово е лошо. Истинският проблем идва от еднократната употреба. Културата ни на използване и изхвърляне (throwaway culture) има огромни последици. Използваме и изхвърляме опаковки в рамките на минути. Найлоновите торбички се изхабяват и късат изключително лесно и бързо, а тровят природатата ни със стотици години. Разбира се, същото важи и за пластмасови бутилки, прибори, чаши и други. Парадоксално е да използваме нещо за минути, а след това да са му нужни стотици години, за да се разпадне.
Нека изясним понятието „биоразградим“. Ако изхвърлите обелката от ябълката си в някоя градинка, микроорганизми (бактерии и гъбички) от почвата с времето ще я „изядат“ и тя ще изчезне. Обелката е органичен отпадък, а процесите, които протичат са характерни за природата.
Пластмасата обаче не е биоразградима, а фоторазградима. Организмите не обичат да се хранят с нея – тя просто се разпада до по-малки парченца пластмасата под влиянието на слънцето.
Тук е важно да разберем, че биоразградимостта е свойство на материала, а не гаранция за природосъобразност. Изследвания доказват, че това, което се случва с обелката от ябълка невинаги се случва с продуктите с надпис „100% биоразградим“.
Напоследък нашумяха много различни чашки, торбички и други опаковки от царевично нишесте. Те са добър пример за биоразградими продукти, които обаче изискват разделно събиране и третиране в специални инсталации – индустриални компостери. Ако ги изхвърлим както обикновено и отидат на бунището, ефектът от тях е негативен. Заровени в сметищата тези опаковки попадат в безкислородна среда, температурата е висока и при разграждането си отделят метан – един от основните парникови газове, заедно с въглеродния диоксид.
Оказва се, че много зависи къде попадат тези биоразградими опаковки и как се третират. Описаното на етикетите невинаги се случва, ако опаковката попадне сред смесен боклук или пък плува в морето.
Проблемът с пластмасовото замърсяване е толкова голям, че никой сам не може да го реши (освен може би ако не сте CEO на Coca-Cola или Nestle). В моретата има над 150 милиона тона пластмаса, 320 милиона тона пластмаса се произвежда на годишна база, a всяка минута се излива еквивалента на един камион боклук в океана – нормално е тези статистики да ни карат да се чувстваме безсилни.
Истината обаче е, че всеки един от нас може да направи много повече, отколкото предполага.
Избягването на една найлонова торбичка изглежда като нещо дребно, нали? Да приемем, че човек използва средно по 200 такива на година- това вече звучи по-сериозно. Колко по-малко торбички ще се изхвърлят, ако твои роднини, приятели и колеги направят същото? Ако изключим и чашки за кафе и пластмасови бутилки? Това са хиляди пластмасови отпадъци, които можем да спестим с малко желание.
Има и друг силен ефект – с поведението си даваме ясен сигнал и указваме натиск върху компаниите да променят политиките си. Ако усилено търсим торби от плат и отказваме найлонови, е много вероятно в супермаркета да осъзнаят нуждата и да предложат платнени торби. Можем да дадем и да следваме пример, който бизнесът трябва да последва, ако иска да запази нас – Клиента.
Източници:
Вашите лични данни се използват съгласно нашата политика за поверителност.
