За сламките и хората.

„Сламките не са проблемът!“

„Знаете ли колко рибарски мрежи има в морето?!“

„Сламките допринасят с 1% от общия пластмасов отпадък в океаните!“

„Дори всеки човек на света да престане да използва сламки утре, то пак няма да има никакъв ефект!“

Това са все неща, които чуваме от различни хора напоследък.

Истината е, че са прави…донякъде.

Нашето мнение по въпроса…

Проблемът с пластмасовия отпадък е прекалено комплексен, за да бъде решен със замах. Нека си представим, че утре всички изоставени рибарски мрежи изведнъж изчезнат от моретата. Предполага се, че в момента на океанското дъно има около 640 хиляди тона от тях. Това наистина е огромно количество, което не можем дори да си представим, но допринася само за 10% от общия отпадък в природата.

Ами, ако премахнем всички пластмасови бутилки тогава? Това ще допринесе с още 5% … т.е. пак нямаме решение.

 

Маймунка е прегърнала пластмасова бутилка

 

Тези 5% всъщност не са реални, измислихме ги. Нямаме данни за точния брой пластмасови бутилки в океаните. Става дума за милиони бройки, това е сигурно. Истината е, че няма особено значение колко точно са те. Вече живеем във време, в което откриваме пластмаса във въздуха…буквално. Вали сняг с микропластмаса над Алпите…буквално.

(повече информация тук – http://pages.today/plastic)

На морското дъно се озовават около 8 милиона тона пластмаса годишно…или 9 милиона, зависи къде четете (отново, няма особено значение дали цифрите са напълно точни).

Статистиките са главозамайващи и именно това ни води до сложната същност на проблема. Решението не може да бъде просто, бързо и в никакъв случай, лесно. Трябва да имаме предвид, че това е глобален феномен, а в момента решение няма.

Всъщност, положението е доста хаотично, въпреки че напоследък все повече държави забраняват пластмасата за еднократна употреба (постепенно).

Можем да дадем сравнително скорошен пример – боклукът от Канада се извозва до Филипините (и други страни) за рециклиране или изгаряне (в повечето случаи).

Правителството на Филипините от своя страна реши да им върне 69 контейнера с отпадък (1500 тона), който е напълно негоден за рециклиране. Нещо като кръгова икономика се получи, ама не баш. Няма да споменаваме изразходваните вредни емисии за това ненужно упражнение. Изводът е, че ако така вървят нещата, то няма и да имаме скорошно решение.

Трябва да се вземат предвид интересите на огромен брой корпорации от бизнеса, организации, правителства и потребителският натиск от друга страна.

Накратко, сложно е.

Нека се върнем на сламките…

Напълно осъзнаваме, че няма да спасим света като предлагаме сламки за многократна употреба. Това обаче, което те носят със себе си е изключително ценно, а именно – разговорите с повече хора. Много е важно да се говори за проблема и да се ангажират възможно повече хора в решаването му.

Когато един човек откаже сламка в заведение, за да използва своята за многократна употреба, показва отношение към проблема и заявява много ясно своята позиция като потребител – „аз не искам ненужна пластмаса за еднократна употреба“. Това буди любопитство у хората наоколо, но също и дава ясен сигнал на заведението (бизнеса), че клиентите не желаят пластмаса. Когато бизнеса вземе решение да не предлага повече сламки, то това има отражение при дистрибуторите, а когато те спрат да поръчват, това стига и до производителите. Именно те са тези, които бълват по 320 милиона тона пластмаса годишно.

Това е един прост пример, който показва как отказването на една сламка може да има реален ефект.

Важно е посланието, което предаваме, а не факта, че накрая на деня ще имаме една сламка по-малко на бунището.

Ани и Стойчо от Eco Switch

Сподетелете:

Share on facebook
Facebook